Министър-председателят Росен Желязков заяви в Копенхаген, че в дългосрочен план трябва да изградим необходимата степен на ранно предупреждение, проследяване, прихващане и унищожаване на вражески летателни апарати.
Това трябва да става в оперативна съвместимост и с възможностите, които има НАТО в охраняването и защитата на Източния фланг, посочи премиерът.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });
Премиерът коментира темата за създаване на европейска стена срещу дронове в контекста на дискусиите в Копенхаген на среща на Европейския съвет.
Източният фланг на НАТО съвпада с този на ЕС
Желязков отбеляза, че Източният фланг на Европейския съюз в голямата си степен съвпада с източния фланг на НАТО, защитата му не е самоцел, а проактивно действие, свързано с провокациите на Руската федерация по границите на страните членки от фланга.
“Подкрепям виждането, че трябва да се гледа цялата панорама на защитата в 360 градуса”, добави още министър-председателят и изтъкна, че е важно Съюзът да не се пази само от една страна.
Попитан от представителите на медиите как ще участва България, министър-председателят посочи, че това ще става посредством заявените проекти чрез възможностите по линия на европейския механизъм Safe.
Разширяването на Европейския съюз
Росен Желязков припомни, че доверието в ЕС се гради и на механизма за взимане на решения.
Когато този механизъм изисква единодушие, евентуална промяна на необходимото мнозинство от страна на държавите членки по чувствителни теми, каквато е разширяването, каквато е многогодишната финансова рамка, биха създали лош прецедент, който не е полезен за доверието в Съюза – това е нашата позиция и тя е подкрепена и от всички решения и декларации, които Народното събрание е приело и от програмата на правителството по отношение на разширяването към Западните Балкани, заяви той.
Бюджетът на България и плащанията по ПВУ
В Копенхаген премиерът коментира и вътрешнополитически теми за България, свързани с бюджета на държавата.
Министър-председателят посочи, че в момента дефицитът е 2,4%.
“Нашият стремеж е да завършим годината така, както е планирано, а за 2026 година ще внесем до края на месец октомври бюджет, в който дефицитът ще бъде до 3%”, посочи Желязков.
Премиерът изтъкна, че през настоящата година България има рекордно увеличение на постъпленията – 6 милиарда лева повече от 2024 година.
По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост Росен Желязков изрази очакване в най-скоро време страната ни да получи както второ, така и трето плащане, които са разчетени в приходната част на бюджета.