Нови археологически открития сочат, че най-ранните практики за мумифициране на хора са възникнали в Югоизточна Азия.
Още преди 10 000 години местните общности са използвали дим, за да изсушават телата на починалите – метод, който предхожда значително по-късните традиции в Египет и Чили.
Изследване, публикувано в списание PNAS, анализира десетки древни погребения в Китай, Филипините, Лаос, Тайланд, Малайзия и Индонезия.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });
То показва, че много от скелетите са били поставени в силно свито, ембрионално положение и подложени на продължително опушване преди погребението.
Духовна и културна роля
Според Хсао-чун Хун от Австралийския национален университет, опушването вероятно е имало не само практическа, но и духовна или културна стойност – далеч надхвърляща целта да се забави разлагането.
Учените са били впечатлени от честото присъствие на “хиперфлексирани” скелети – с крайници, сгънати в неестествени позиции, което може да е резултат от връзване на тялото.
Подобна находка в Португалия от 2022 г. също беше интерпретирана като доказателство за древно мумифициране.
Научни доказателства
В много от тези погребения се наблюдават следи от топлинна обработка по костите, но не и в самите гробове – което подсказва, че телата са били третирани с огън и дим преди да бъдат положени.
За да се потвърди това, са използвани методи като рентгенова дифракция и инфрачервена спектроскопия.
Те показват, че костите са били изложени на ниска температура и са потъмнели от сажди – без признаци на пълно изгаряне, каквото се наблюдава при кремация.
Четете повече в megavselena.bg