Мария Константинова и Виктор Дремсизов притежават онази рядка телевизионна енергия, която те приковава към екрана и не те оставя да смениш канала. Те са лъчезарни и подготвени да обсъждат разнообразие от теми със своите събеседници.
Така добре се допълват, че няма как да не вземеш дистанционното и да не пуснеш “България сутрин” по Bulgaria ON AIR.
Двамата мислят в една посока, споделят сходни интереси и в същото време се допълват с онова хармонично “движение в дует”, което рядко се среща на екран. Неслучайно приятелството им извън студиото е също толкова силно
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });
Малко след началото на новия тв сезон на предаването, пълен с още повече рубрики и богата тематика, двамата разказват пред Webcafe.bg как се постига партньорска химия, какво означава добър водещ и кои са те отвъд екрана.
Водите “България сутрин”, което си е като живо представление в театъра, пърформанс, случва се само тук и сега, необходими ли са актьорски качества, за да задържате вниманието на аудиторията?
Мария: Според мен не трябва да играем роля, защото това се усеща от зрителите. Важно е да бъдем себе си, да покажем, че сме живи хора и нищо от това, което се случва на всички зрители пред екрана не ни е чуждо, като например да правим грешки.
Това, което изисква работата ни, е винаги да бъдем в кондиция, дори когато не сме, защото зрителите очакват от нас да им се усмихнем сутринта, да им кажем добро утро и с добро настроение да започне денят им. Това, което задържа вниманието на аудиторията е човешкото отношение и смислените теми.
Виктор: Ами, да, има доста допирни точки с театъра. Случват се непланувани ситуации. Хубаво е да можеш с усмивка да излезеш от дадена ситуация, да имаш харизма също е хубаво и е от полза. Така можеш да предразполагаш и гостите. Аз лично се водя от това на мен да ми е интересно и така смятам, че и на хората които гледат ще им е интересно.
Истинската журналистика, може ли нещо да я погуби, AI, или социални мрежи, или нищо не може?
Виктор: Журналистиката може да я погуби липсата на етика. Социалните мрежи са плод на това какво хората пишат в тях. В Интернет можеш да намериш много вдъхновяващи истории и примери за доброто и много подвеждаща информация. Изкуственият интелект може да е полезен, но както всяка нещо, ако се използва злонамерено, може да бъде и опасен. Най-важното правило е информацията да се проверява от три независими източника.
Да имаме винаги критично мислене и да не приеме всичко за чиста монета. Така, както в реалния живот когато си купуваме нов телефон, правим проучване колко ще ни струва от магазин за телефони, колко ако сключим договор с мобилен оператор и колко ако го поръчаме онлайн. След тази проверка ние взимаме своя информиран избор, хубаво е така да правим и с новините и информацията.
Разбира се, това не е гаранция, че няма как да бъдем подведени, но все пак ще сме направили поне минималното, за да имаме своя информиран избор.
Мария: Изкуственият интелект все по-осезаемо влиза в нашия живот и се настанява трайно в почти всяка една сфера, включително и в журналистиката. Ние в “България сутрин” от повече от година вече работим с помощта на ко-водещ, създаден с изкуствен интелект, който по-скоро ни помага, отколкото да ни пречи и да ни създава трудности, но разбира се преминава през контрола на нашите продуценти, което е много важно, защото не можем да си позволим да представим на зрителите нещо непроверено.
В този смисъл мисля, че трудно изкуственият интелект може да погуби истинската журналистика, защото винаги ще има нужда от жив човек, който да може да разсъждава, да наблюдава, да прави изводи, да чувства, да изпитва емоции, за да задава адекватни и смислени въпроси, да слуша събеседника си, което е 50% от разковничето на един добър разговор.
Колкото и да се усъвършенства и с каквато и база данни да разполага изкуственият интелект, според мен няма да може да измести човека в неговата същност. Така, както интернет и социалните мрежи не изместиха и не заличиха телевизията.
Смятам, че това, което ще се изисква от нас за в бъдеще, ще бъде да се научим да работим с изкуствения интелект така, че той да носи позитиви в работата ни, а не да търсим неговите негативи. Както обичам да казвам ние, хората, ще сме тези, които ще му поставяме граници. От нас зависи докъде и доколко ще го допуснем.
Цялото интервю можете да прочетете тук