Японски учени може би са направили пробив в разгадаването на една от най-объркващите последици от “дългия” Ковид – т.нар. “мозъчна мъгла”, която води до затруднено мислене и проблеми с концентрацията.
Екип от университета в Йокохама за първи път идентифицира биологичните следи от това когнитивно разстройство, което затруднява милиони хора по света от началото на пандемията.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });
Това откритие, публикувано на 1 октомври 2025 г. в списанието Brain Communications, може да проправи пътя за реални лечения.
“Дългият” Ковид остава медицинска загадка
Въпреки че тежките случаи на Ковид-19 намаляха, “дългият” Ковид продължава да бъде медицинска загадка. Много пациенти съобщават за продължителни симптоми като изтощение, болки и затруднения с концентрацията.
Според международни данни, над 80% от засегнатите страдат от “мозъчна мъгла” – състояние, което включва забавено мислене, проблеми с паметта и затруднено фокусиране, често пречещи на нормалния живот и работа.
Изследователите вече знаеха, че мозъкът може да претърпи някои промени след инфекция с SARS-CoV-2, но досега не беше идентифицирана ясна молекулярна причина.
Класическите методи за образна диагностика понякога показваха анатомични промени, без да обясняват как тези аномалии се отразяват в когнитивни нарушения.
С други думи, макар и да се виждаха ефектите, механизмите им не бяха разбрани.
AMPA рецепторите – ключът към мозъчната мъгла
Водени от професор Такуя Такахаши, японските учени се насочили към рецепторите AMPA – ключови елементи в невронната комуникация, свързани с паметта и ученето.
Те предположили, че “дългият” Ковид може да нарушава тяхната функция.
За да проверят това, учените наблюдаваха отблизо плътността на тези рецептори в мозъка на хора, страдащи от дълъг Ковид. Тридесет пациенти бяха сравнени с контролна група от осемдесет здрави индивида.
Мозъците на пациентите показваха общо увеличение на плътността на AMPA рецепторите. Колкото по-висока беше плътността им, толкова по-тежки изглеждаха когнитивните нарушения.
Проучването също така разкри връзка между това явление и маркери за възпаление, което предполага, че имунният отговор към инфекцията може да наруши химичния баланс в мозъка.
Това е първото научно потвърждение, че “мозъчната мъгла” има измерима биологична основа, информира БГНЕС.
Според проф. Такахаши, откритието може да отвори врата към нови лечения – ако прекомерната активност на AMPA рецепторите е причина за симптомите, то медикаменти, които я регулират, биха могли да облекчат състоянието на пациентите.
Снимка: Freepik