Топенето на леда и обезлесяването продължават да тласкат много видове към изчезване, като най-новият Червен списък на застрашените видове показва, че повече от една четвърт от всички изследвани животни, растения и гъби, са изложени на риск.
Три вида арктически тюлени сега са изправени пред изчезване заради глобалното затопляне, докато половината от птиците на планетата намаляват поради загуба на местообитания.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });
Но завръщането на зелената морска костенурка показва, че с координирани усилия ситуацията може да бъде обърната.
Над 40 000 вида животни са застрашени
Червеният списък, изготвен от Международния съюз за опазване на природата, е най-авторитетната глобална оценка на риска от изчезване на видовете.
Публикуван днес на Световния конгрес по опазване на природата на IUCN в Абу Даби, обновената база данни включва 172 620 вида, от които 48 646 са застрашени от изчезване.
“Червеният списък регистрира симптомите на изчезването – то е като термометър, когато си болен… измерваш си температурата и ти показва, че нещо не е наред, и трябва да се действа”, каза председателят на Комисията за оцеляване на видовете към IUCN Йон Пол Родригес в интервю за CNN.
“Ние знаем какво да направим, просто сме по-малко хора с по-малко ресурси, отколкото са нужни”, допълни той.
Изследването подчертава тежкото положение на арктическите тюлени, които зависят от леда за размножаване и отглеждане на малките си, както и за почивка и достъп до хранителни райони.
Тъй като Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на света, арктическият лед бързо се оттегля. В резултат на това арктическият тюлен е включен като застрашен, а брадатият тюлен и гренландският тюлен като “почти застрашени”.
Според обновлението, изтъняването на арктическия лед ще застраши и други видове тюлени, моржове и морски бозайници в региона.
Това ще има по-широки екологични последици, като ще повлияе на хранителната верига, например полярните мечки ще имат по-малко тюлени, с които да се хранят.
“Опазването на арктическите тюлени излиза извън рамките на самите видове. Става дума за защита на крехкото равновесие на Арктика, което е жизненоважно за всички нас”, казва съпредседателят на групата специалисти по тюлени към IUCN и изследовател по биоразнообразие в Норвежкия полярен институт Кит Ковакс.
Убиваме местообитанията на птиците
Обновените данни включват и значителна преоценка на състоянието на световните птици, извършена от хиляди експерти за период от девет години.
Установено е, че на 61% от видовете птици популациите им намаляват, в сравнение с 44% през 2016 г. Основните причини са загубата на местообитания, причинени главно от земеделие и дърводобив.
Мадагаскар, Западна Африка и Централна Америка са посочени като региони с най-голям риск поради загубата на тропически гори. Някои застрашени видове, като черногребения калао, срещан в Западна и Централна Африка, са допълнително застрашени от лов и търговия с диви животни.
Носороговите птици са ключов пример за жизненоважната роля на птиците в екосистемата.
В някои райони те могат да разпространяват до 12 700 големи семена на километър дневно, което ги прави решаващи за поддържането на здрави и разнообразни екосистеми и възстановяването на разрушени зони. Освен това птиците действат и като опрашители.
Лъч надежда
Новото изследване предлага и една светла точка – популациите на зелената морска костенурка се възстановяват благодарение на усилията за опазване.
Срещана в тропическите и субтропическите води по света, тя вече е класифицирана като вид с най-нисък риск, а не като застрашен, след като популациите ѝ са се увеличили с около 28% от 70-те години насам.
Десетилетия работа за защита на гнездящите женски и техните яйца, както и за ограничаване на търговията и неконтролираното събиране, са довели до успех.
Докладът посочва усилията на остров Възнесение, Бразилия, Мексико и Хаваи като особено успешни, като някои популации са се възстановили почти до нивата преди масовия улов.
Но се предупреждава, че видът все още не е извън опасност, тъй като голяма част от местообитанията му остават уязвими от крайбрежно строителство, а климатичните промени също оказват влияние.
Червеният списък се обновява редовно, за да се актуализират съществуващите оценки и да се включват нови видове. Последното обновление е било през март 2025 г.
Световният конгрес по опазване на природата на IUCN се провежда веднъж на всеки четири години и е възможност за лидери в опазването на околната среда, учени, представители на коренни народи и правителствени и бизнес решения да работят заедно за подобряване на природата.
Снимки: Getty Images / БГНЕС