Между радостта и болката: Израел чака завръщането на заложниците

Сделката за примирие между Израел и “Хамас”, договорена под натиска на Доналд Тръмп, дава повод за радост, но и за тъга сред близките на загиналите, които все още чакат телата на своите близки.

Това е рязка промяна в настроението за бащата на 21-годишния заложник Ром Браславски, който през август изпадна в емоционално отчаяние, след като видя своя разплакан и измършавял син във видеозапис, разпространен от палестинската екстремистка групировка “Ислямски джихад” от вътрешността на Газа.

googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });

“Фокусираме се върху целувката, прегръдките, миризмата му”, каза Браславски пред CNN, докато гледаше към площад в Тел Авив, известен като “Площад на заложниците” – център на демонстрациите в подкрепа на заложниците вече повече от 700 дни.

“Много мисли минават през главата ми”, добави той, подчертавайки, че не мисли за нищо друго, освен за предстоящата среща със сина си.

В очакване на освобождаването

Както и стотиците хора пред него, Браславски не може да изчака уикендът да свърши: 48 заложници – от които се смята, че 20 са живи – трябва да бъдат освободени до понеделник на обяд в рамките на първия етап от споразумението за прекратяване на огъня между “Хамас” и Израел.

“Всяка секунда изглежда безкрайна, просто чакаме момента, в който ще ни се обадят – да отидем в Реим (мястото за срещи), а след това в болницата”, каза той.

На площада благодарността и възхищението са насочени към президента на САЩ Доналд Тръмп – с плакати, американски знамена и фигури, изобразяващи американския лидер.

Политика и надежда

Тръмп притисна израелския премиер Бенямин Нетаняху да се съгласи с първия етап от примирието. Много от семействата на заложниците обвиняват израелския лидер, че е удължил войната, прехвърляйки вината за атаките от 7 октомври и саботирайки преговорите за освобождаването на заложниците и прекратяването на конфликта.

Но Браславски не се интересува от политика. Той просто иска мир и вярва, че този път той ще се запази, въпреки неяснотите около втория етап от сделката, който включва сериозни препятствия и за двете страни, като разоръжаването на “Хамас”, въпросите на управлението и пълното изтегляне на Израел от Газа.

“Вярвам, че сега, след всичко, което се случи, нещата ще станат по-добри, ще бъде по-лесно”, каза той.

Площадът на надеждата

Оптимизмът му бе споделен от множеството, което приличаше повече на събиране на приятели. Домашно изпечени сладки се раздаваха, а табели гласяха “Вкусът на радостта”.

Деца се разхождаха сред възрастните, които споделяха лакомства от джобовете си. Непознати ставаха приятели, а приятелите – семейство, сред хора, които доскоро изпитваха гняв, отчаяние и безнадеждност, а сега – щастие.

Докато Браславски вървеше през тълпата, той спря, за да прегърне Мишел Илуз – чийто 26-годишен син Гай бе убит в плен на “Хамас” – и който бе многократно прекъсван от прегръдките на непознати, искащи да стиснат ръката му, след като произнесе импровизирана реч, в която сподели последното съобщение, изпратено му от сина му от фестивала “Нова”, където бе отвлечен.

Там двама бащи – единият чакащ останките на сина си, другият – прегръдката на своя – стояха в уникален израелски момент на парадокс между скръб и радост.

“Невъзможно е да се обясни. Такава връзка между нас не съществува никъде другаде. Тези, които са загубили близките си, продължават да идват тук… това е нещо трудно за осъзнаване”, каза Браславски.

Между радостта и болката

За Илуз, който в сряда вечерта изтича на площада от радост, след като бе обявена сделката, предстоящото освобождаване на заложниците е изключително сложно.

“Толкова съм горд, че мога да посрещна хората, които са живи, да помогна за връщането им. Толкова съм щастлив за семействата”, каза Илуз.

“Но също така трябва да намеря място за тъгата си. Това е много объркващ момент. Всъщност е кошмар”, добави той.

Докато Илуз се подготвя да приеме останките на сина си, той описа мъчителните задачи, които му предстоят.

“Какво всъщност ще получа… какви кости? Как ще разбера, че това е той? Толкова ме е страх от това – и след това, да го погреба”, каза той.

Докато Илуз се надява да погребе сина си през следващите дни, тази утеха не е сигурна.

Нетаняху публично намекна за първи път в петък, че не всички починали заложници, държани в Газа, ще бъдат върнати – подчертавайки предишни оценки, че “Хамас” може да не е в състояние да открие и предаде всички останки. 

Израелското правителство от месеци е наясно, че “Хамас” може да не знае местоположението на – или да не е в състояние да възстанови и върне – телата на всички 28 загинали.

Снимка: Reuters

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *