Живеем във време, в което технологиите изглеждат като решение на всеки въпрос. Изкуственият интелект (AI) е представян като чудо, което може мигновено да отговаря на всичко.
Но според психолога и психотерапевт Елена Енева това е по-скоро илюзия – защото той не мисли, а само предсказва вероятности.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });
“Изкуственият интелект през 2025 година все още не може да ни даде всички отговори, най-вече защото той не мисли. Той дори не разполага с база данни, а с база от вероятности – коя дума е по-вероятно да следва след друга в контекста на дадено изречение. Изглежда много смислено и много интересно, но често се оказва, че това, което ни представя, изобщо не съществува”, каза ТЯ пред “България сутрин”.
Енева сподели случай, в който хора поискали списък с книги по определена тема, а AI “съставил” напълно измислени заглавия и автори.
Децата и лесният път
Най-привлечени от изкуствения интелект обаче са децата. Те виждат в него сигурно пространство – някой, който няма да ги укорява или осъжда.
“Децата ни все още нямат представа как се изграждат тези компютърни мрежи, как се създават изкуствените интелекти. На тях им изглежда много привлекателно и интересно, че могат да попитат някого, без риска да им се присмее, без риска да им кажат: “Това не го ли знаеш?”. Да им напише домашното без да положат никакви усилия. Но те не разбират, че това всъщност е тренировка за живота – развиват се уменията да мислиш, да говориш. Колкото повече ги прескачаш, толкова повече не ги развиваш”, отбеляза Енева в ефира на Bulgaria ON AIR.
Изкуственият интелект предлага лесен път, но този път не води към реално израстване.
Виртуалният свят – бърз, ярък и измамен
Психологът подчертава, че за подрастващите реалният живот започва да изглежда скучен на фона на виртуалния.
“Реалният живот става скучен в сравнение с виртуалния. Виртуалният свят е ярък, бърз, пълен с цветове, музика, ефекти, невъзможни неща. Там летим, там сме всесилни. Но това ни държи в света на измислицата и ни отдалечава от реалността, където всичко е по-бавно, изисква усилие и време. Едно малко дете естествено се привлича от блясъка, но не разбира, че това му взема, а не му дава”, каза още Енева.
Тя обясни, че това блясъчно изкушение държи младите хора в “света на измислицата”, далеч от истинските преживявания.
А когато няма постоянен контакт с реалния свят, човек губи способността да се справя с неговата бавност, трудности и усилия.
Дефицити на внимание и връзка
Днешното общество страда от свръхстимулиране – прекалено много дразнители, реклами и информация.
Според Енева това учи младите хора не да се концентрират, а напротив – да не обръщат внимание. Все по-често децата не знаят какво да правят без телефон, защото всички около тях са потънали в екраните.
Тя споделя, че децата вече трудно намират начини да общуват помежду си.
Един човек не може да бъде по-забавен от цяла компания, която произвежда игри или съдържание за социалните мрежи. И така човешката връзка губи своята сила.
Снимка: Freepik