Мечтаните пенсионерски години за британските емигранти Кристин и Ерик Томпсън в България се превърнаха в кошмар.
Преди години двамата били привлечени от България заради по-спокойния начин на живот и ниските разходи, а сега са отчаяни и нямат търпение да напуснат.
Когато през 2016 г. идват в България, Кристин и Ерик мечтаят за по-бавен ритъм на живот, заобиколени от красиви пейзажи и ниски разходи.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });
Но девет години по-късно двойката казва, че отчаяно иска да напуснат страната ни, след като 58-годишната Кристин едва не умира от “некомпетентни лекари в държавните болници”.
Сега мечтаната им къща – усамотена вила с четири спални на стойност 242 000 паунда с конюшни и земя за техните коне в подножието на Стара планина, е обявена за продажба, а те планират да напуснат България завинаги, веднага щом бъде продадена.
Разминаване между очаквания и реалност
Приятели им казват, че в България ги очаква красив живот, 9 години по-късно казват, че реалността е съвсем различна.
Говорейки пред „Daily Mail“, Ерик, на 70 години, каза:
“Определено животът е по-бавен и температурите са над 30°, но хората… Дори при прекрасно време – лицата им изглеждат сякаш е мрачен неделен ден. Хората обичат да казват, че хранителните стоки тук са по-евтини, но всъщност е същото и за някои неща дори по-скъпо, отколкото във Франция и Германия”, споделя 70-годишният Ерик пред “Дейли мейл”.
“Пътували сме по света и сме се срещали с обслужване, което е било безупречно, но в България е абсолютен ужас. Влязохме в ресторант, поръчахме си и чакахме половин час, не ни донесоха нищо. Накрая просто станахме и си тръгнахме”, допълва той.
“Когато се преместихме тук, първите седмици бяха като меден месец, но после всичко се променя – хората виждат живота през розови очила и се радват на по-бавния ритъм на живот, но това бързо изчезва. Като че ли живеят без посока. След като започнахме да се интересуваме от случващото се в страната, стана очевидно, че има много корупция, която все още съществува”, възмущава се Кристин.
Сблъсък с държавата
“През деветте години, в които сме тук, често са се провеждали избори за парламент. Всички правителства, които са били формирани, са били коалиционни. Тук се чувстваш като кораб без кормило, който се носи без цел. Едната година имаше три пъти избори за правителство. Страната няма посока”, категорична е тя.
Но двойката казва, че най-големият им проблем е “архаичната здравна система” на страната, която е причинила на Кристин здравословни проблеми за цял живот.
Когато за първи път пристигат в България, Кристин приема медикаменти за нередовен сърдечен ритъм, като е имала строги инструкции да го спре след шест месеца, но по съвет на местни лекари, тя продължила да го взема три години, което причинява увреждане на сърцето и щитовидната ѝ жлеза.
През 2020 г. лекарите ѝ предписали друг медикамент за диабет тип 2, а четири години по-късно тялото ѝ започнало да “отказва”.
В крайна сметка Кристин платила за частен преглед при специалист, който ѝ назначава правилното лечение, но тя продължава да страда от здравословни проблеми, включително болки в ставите, възпаление на костите и затруднена бъбречна функция.
“Напускаме, защото здравеопазването тук е далеч от стандартите, които се срещат в Западна Европа – два пъти вече почти ме убиха и се страхувам, че ще го направят на третия път. Опитах се да ги накарам да ми спрат лекарството, но когато категорично отказах да го взимам, ме изгониха от болницата”, спомня си тя.
“Това ме нарани, а йодът в едно от лекарствата унищожи щитовидната ми жлеза и причини хипертиреоидизъм, огромно наддаване на тегло и метаболитни проблеми. Да напуснеш Обединеното кралство е страхотно, но когато нещата се объркат, тези розови очила падат много бързо”, допълва Кристин.
“Хората казват колко чудесно е здравеопазването тук, но не е така – говорих с жена, която ми каза, че здравеопазването тук е убило съпруга
ѝ чрез неправилна диагноза”, казва още британката.
Кристин продължава да получава хомеопатично лечение, за да се справя с високите нива на пикочна киселина.
“Ако не бях направила това сама, бъбреците ми щяха вече да са отказали. Това напълно унищожи доверието ми в лекарите тук”, категорична е тя.
“Системата е базирана на хартиен носител и ако нямате всички документи със себе си, те не ви вярват. Сблъсквате се с непреодолими пречки навсякъде – всички консултанти само разглеждат бележките ви, не общуват помежду си. Да се справяш с тази архаична система е разрушаващо за духа”, подчертава Ерик.
Кристин казва, че тя далеч не е сама – много други емигранти също имат кошмарни истории за здравеопазването.
“Наш приятел има кожно заболяване вече 20 години, което изисква специален крем. Когато за първи път пристигна, успя да получи правилния крем и всичко беше чудесно. След няколко години му смениха крема тук. Той буквално агонизираше. Това беше направено, за да се спестят пари”, казва още жената.
Тя споделя, че емигрантите често също биват таксувани за медицинско лечение, което би трябвало да е безплатно, защото чиновниците не си правят труда да попълват правилните формуляри.
След като се разочарова от живота в Обединеното кралство и е разтровожен за спада на пазара на труда, Ерик излиза в ранна пенсия от работата си като дипломиран минен инженер, а Кристин напусна хотелиерския си бизнес.
Те продават дома си в Донкастър през 2005 г. и първоначално се преместили в Турция, след като се влюбили в страната по време на двуседмична почивка.
След 10 години двойката, обичаща конете, решили отново да се преместят, за да намерят постоянно убежище за животните си и след разговор с приятели, избрали България.
Къща за продан
По-рано този месец двойката обяви за продажба имота си в България – близо до град Севлиево, и се готви да премести двата си коня, двете си кучета и двете си котки във Франция.
“България трябваше да бъде “не”, Франция щеше да е първият избор, но щеше да е твърде трудно да се преместят конете на това разстояние за четири дни”, споделя Ерик.
“Това беше голям урок за нас и това определено е отварящо очите преживяване – кара те да оценяваш това да си британец с определени стандарти, строителни норми и регулации”, завършва Кристин.