Напрежение и словесни сблъсъци белязаха вчерашния ден в Народното събрание.
Въпреки обединението на опозицията, петият пореден вот на недоверие срещу кабинета “Желязков” не успя да свали правителството.
Блокадата пред парламента – две гледни точки
Петко Петков: Симптом за липса на алтернатива
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });
“Тази блокада наистина е много лош симптом, не е от политическа гледна точка. Ако го погледнем дори от теорията на обектните отношения в психоанализата, какво видяхме вчера сутринта – едни хора стоят пред една врата и се обиждат по всевъзможен начин, понякога се бутат и то пред работното си място. Разбирате ли клинично колко зле стои това? И това няма нищо политическо, както и да го погледнем”, коментира социологът Петко Петков в студиото на “България сутрин”.
По думите му това е “прекрачване на граници”, което оставя лошо впечатление у обществото.
Петков е категоричен, че опозицията пропуска шанса да се позиционира като реална алтернатива.
Николай Найденов: Държавата е “завладяна”
Политологът проф. Николай Найденов обаче вижда ситуацията различно.
Той смята, че блокадата е имала политически смисъл – послание към управляващите и символично принуждаване определени депутати да се сблъскат пряко с общественото недоволство.
“Завладяването на държавата не става с политически процес. То е налагане от формата на политически процес на лични интереси. Това, което целеше ПП-ДБ с това блокиране на достъпа, не е ограничаване на достъпа на депутатите до парламентарната зала, а е принуждаване на двама от депутатите – от тези, които олицетворяват проблема, заради който работят – да слязат сред хората, да се доближат до тях и да усетят народната любов”, каза проф. Найденов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Опозиция без посока
В коментара си за самото гласуване Петков отбеляза, че обединението на опозиционните партии е било само “математическо” – проявило се единствено при вота, но без реална обща програма или визия.
“Големият проблем на тази опозиция е, че като всяка опозиция тя трябва да предложи алтернатива и след като се опита да свали правителството, да генерира енергия и да може да управлява заедно. Ние такова нещо – много сме далеч от това да го видим”, заяви Петков.
Проф. Найденов също изрази съмнение, че може да се изгради монолитна опозиция.
По думите му парламентът е разделен не само по партийни линии, но и по дълбоки ценностни оси – европейска срещу евразийска ориентация, антикорупционни срещу корупционни практики.
Ролята на президента Радев
Разговорът засегна и ролята на държавния глава.
Петков отбеляза, че очакванията за нов политически проект, свързан с Румен Радев, се изчерпват, тъй като твърде дълго остават само в сферата на спекулациите. Българското общество, според него, не обича да чака твърде дълго и вече гледа скептично на подобна перспектива.
Проф. Найденов допълни, че президентът отдавна действа като опозиционен лидер, но без реален капацитет да обедини нацията или да предложи конструктивен изход.
В този смисъл върхът на неговото влияние вече е отминал.
