Защо децата на приемните родители са подигравани и изолирани

Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) проведе първото по рода си национално непредставително проучване за отношението към децата в приемна грижа през погледа на техните приемни родители.

В изследването участваха 218 приемни родители от всички 28 области на България, а резултатите показват тревожни тенденции:

  • 46% казват, че далечните роднини не приемат детето като равноправен член на семейството.
  • 57% от приемните деца са третирани като “различни” в училище, а 60% са изключвани от училищни албуми и снимки.
  • 55% са били подигравани от връстници, а 31% са преживели някаква форма на онлайн тормоз.
  • 58% от обществото възприема децата с увреждания като “безнадеждни”.

googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });

46% от приемните родители, участвали в изследването, споделят, че далечните роднини не приемат детето като равноправен член на семейството.

39% коментират, че са чували коментари от рода на “не е от нашата кръв”, а 32% съобщават за дистанциране на приятели, които не знаят как да се държат с приемното дете. 

Кварталът и съседите също често поддържат стигмата. 52% от приемните родители са ставали обект на клюки и подмятания, а 41% коментират, че съседските деца избягват контакт с приемното дете. 

Всеки трети (29%) казва, че семейството му се е чувствало нежелано на празници и общностни инициативи. Само 12% са на мнение, че получават открита подкрепа от съседи. 

Връстниците и съучениците, които би трябвало да бъдат естествената среда за интеграция, често се превръщат в източник на емоционална болка. 

Всеки втори приемен родител (55%) споделя, че детето му е било обект на подигравки, 42% споделят за изолация от рождени дни и игри, а един от трима (31%) съобщава, че детето му е било обект на някаква форма на онлайн тормоз. 

Здравната система също възпроизвежда стигмата. 49% съобщават за затруднения при записване при нов личен лекар, 42% споделят за дистанцирано отношение на здравни работници, а един от трима (34%) са усещали етикетиране на детето  като проблемно от страна на здравните работници. 

“Стигмата е форма на социално и институционално насилие. Тя невинаги е толкова видима, но се отразява върху самочувствието на децата, в тяхната обществена адаптация, в усещането, че принадлежат на някого и че са подкрепени от обществото”, коментира Гинка Илиева от НАПГ. 

Проучването в рамките на проекта “Щит за детството: защита срещу насилието и уязвимостта в приемна грижа”, който се с подкрепата на ЕС и ФРГИ.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *