Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) проведе първото по рода си национално непредставително проучване за отношението към децата в приемна грижа през погледа на техните приемни родители.
В изследването участваха 218 приемни родители от всички 28 области на България, а резултатите показват тревожни тенденции:
- 46% казват, че далечните роднини не приемат детето като равноправен член на семейството.
- 57% от приемните деца са третирани като “различни” в училище, а 60% са изключвани от училищни албуми и снимки.
- 55% са били подигравани от връстници, а 31% са преживели някаква форма на онлайн тормоз.
- 58% от обществото възприема децата с увреждания като “безнадеждни”.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });
46% от приемните родители, участвали в изследването, споделят, че далечните роднини не приемат детето като равноправен член на семейството.
39% коментират, че са чували коментари от рода на “не е от нашата кръв”, а 32% съобщават за дистанциране на приятели, които не знаят как да се държат с приемното дете.
Кварталът и съседите също често поддържат стигмата. 52% от приемните родители са ставали обект на клюки и подмятания, а 41% коментират, че съседските деца избягват контакт с приемното дете.
Всеки трети (29%) казва, че семейството му се е чувствало нежелано на празници и общностни инициативи. Само 12% са на мнение, че получават открита подкрепа от съседи.
Връстниците и съучениците, които би трябвало да бъдат естествената среда за интеграция, често се превръщат в източник на емоционална болка.
Всеки втори приемен родител (55%) споделя, че детето му е било обект на подигравки, 42% споделят за изолация от рождени дни и игри, а един от трима (31%) съобщава, че детето му е било обект на някаква форма на онлайн тормоз.
Здравната система също възпроизвежда стигмата. 49% съобщават за затруднения при записване при нов личен лекар, 42% споделят за дистанцирано отношение на здравни работници, а един от трима (34%) са усещали етикетиране на детето като проблемно от страна на здравните работници.
“Стигмата е форма на социално и институционално насилие. Тя невинаги е толкова видима, но се отразява върху самочувствието на децата, в тяхната обществена адаптация, в усещането, че принадлежат на някого и че са подкрепени от обществото”, коментира Гинка Илиева от НАПГ.
Проучването в рамките на проекта “Щит за детството: защита срещу насилието и уязвимостта в приемна грижа”, който се с подкрепата на ЕС и ФРГИ.