Конфискацията на замразените руски активи би представлявала нарушение на международното право. Това заяви френският президент Еманюел Макрон в интервю за CBS News.
Той подчерта важността страните да се придържат към международните норми и да не предприемат действия, които биха подкопали тяхната правна и политическа репутация, предаде “Киев индипендънт”.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-3’); });
“Не можете да изземете тези активи от Руската централна банка, дори в такава ситуация. Това е въпрос на достоверност и е много важно нашите държави да останат предсказуеми и да уважават международното право”, каза Макрон.
Колко активи са замразени
В началото на пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г., страните от Г-7 замразиха приблизително 300 млрд. долара активи на Централната банка на Русия, като около две трети от тях се държат от белгийската клиринговата къща Euroclear.
Европейските правителства и съюзниците от Г-7 обмислят начини за генериране на приходи от тези замразени средства, без да се пристъпва към тяхното изземване, което би имало сериозни правни и политически последствия.
Използване на доходите от активите
Брюксел е предпазлив при идеята за директна конфискация, тъй като това крие потенциални финансови и юридически рискове.
Вместо това се използват печалбите от активите за финансиране на отбраната и възстановяването на Украйна чрез заем от 50 млрд. долара на Г-7 и отделна програма на ЕС.
През последните месеци нараства натискът за по-радикални подходи, като например използването на доходите от активите чрез по-рискови инвестиции в полза на Украйна.
Възможни репарационни заеми
В началото на септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС може да предостави на Украйна репарационен заем, финансиран чрез наличните парични средства, свързани със замразените руски активи.
Това показва, че въпросът за тяхното използване остава активно обсъждан, като се търсят законни и ефективни механизми за подкрепа на Украйна.
Макрон и европейските лидери се стремят да балансират между подкрепата за Украйна и спазването на международните закони.
Техният подход цели да осигури финансова помощ за Киев, без да се нарушават основни принципи на международното право, като същевременно се запазва политическата и правната стабилност на страните членки на ЕС.